На невярна той е верен,
а невярната съм аз.
С него аз съм само денем,
нощем с другия за час.
И обичам ги и двамата
и на мога да си избера -
любовта или измамата,
любовта или страстта...
Той знае, че не съм му вярна.
Боли го, но не казва нищо.
Знае, че в нощта съм чужда,
че не съм неговата лична.
Страх го е да ми го каже
и мълчи си, и търпи.
Бяга от това като прокажен.
Ах, горкия той, нали?
Той е верен на невярна,
а невярната съм аз
И подла, и коварна...
Да можех да съм вярна поне за час...
Ами... красиво, болезнено, изстрадано и истинско стихотворение! Браво!
ОтговорИзтриване