Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 27 април 2009 г.

Ничия земя


Ничия земя съм, а не искам.
След тебе аз останах ничия.
Ако знаеше колко ми липсваш...
С тебе си отиде ценното и личното.

Ничия земя съм, тежко е.
Сега съм повече сама от всеки.
С теб щастлива бях, прекрасно бе.
Нямам вече вещи, мисли, дрехи.

Ничия земя съм, мразя се.
Никому отдавна не принадлежа.
А земята дребна, грозна е.
Ничия земя съм, просто пустота...

Няма коментари:

Публикуване на коментар