Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 27 април 2009 г.

Принадлежа


Мога да бъда твоя, но няма.
Аз принадлежа на друг човек.
Е, да, имаше нещо голямо,
но ти си ми болест, а той ми е лек.

Изправяш се ти срещу него: "Ангард!",
а той ти отвръща със удар.
Но разбери, сега ти оставаш сам.
Това, че ме имаше бе цяло чудо.

Имаше нещо, аз не отричам.
Но разбери ме, имам си място.
И проблеми повече не искам да навличам.
Ти - наляво, аз - надясно...

Няма коментари:

Публикуване на коментар