Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





петък, 11 септември 2009 г.

Песен за двадесет и първи век


Големите хора от малкия свят.
Големият свят е на малките хора.
Градски легенди от малкия град.
В големия град – самота и поквара.

Големи сърца във тесните дрехи,
А широките дрехи – за малки сърца.
Безскрупулни хора, а пълни с успехи.
Магистралите – пълни със мъртви тела.

Тежките ланци, големи коли...
Огромните къщи – палати в Бояна
Пълни са не с мебели, а с празни души,
Крадени пари и дрога, друго няма...

Няма коментари:

Публикуване на коментар