Скрити вопли, идващи отвътре,
неизречени думи, неизказани мисли,
неизстенани стенания, неизкрещяни викове,
мисли, чувства, скривани от векове...
Скривана любов, покривана душа.
Апокрифни... нежни, чувствени нощи.
Въпроса скрит поставен е пред нас с тъга -
колко още ще се крием, колко още...
И измъчвам се от тая тайна наша,
но продължавам да въздишам и да крия теб.
Скрити думите "обичам те" остават.
Добре, че поне нощта вижда какво преживяваме...
Няма коментари:
Публикуване на коментар