Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 2 ноември 2009 г.

In memoriam of your father

На Тони

За теб, приятелко, пиша тези редове.
Кажи – с какво да ти помогна?
Съжалявам, че на теб се случва от дете
Все страдание и болка. До изнемога.

Тебе всички болести споходиха,
С истинско семейство недарена си.
Теб всичките приятели отминаха.
Но ти успя – запаси себе си.

За капак на всичко най-близкия загубваш.
Прегръщам те, ала незнам какво да кажа.
Няма да те карам да спреш да плачеш,
Но страхувам се да не би да се напълниш със омраза.

Стискам ти ръката и ти казвам,
Че въпреки всичко светът е пред теб.
За твоята сила след години ще разказвам.
Хайде, приятелко, усмихни се и гледай напред!

Погледни небето, усмихни се!
За пореден път събирай сили.
Хей, красива ми приятелко, върни се!
Само силните души нивга не умират!

1 коментар: