Той. Завинаги.

И точно тогава, когато най-малко го очакваш, той пристига. С гръм и трясък влиза през главния вход на живота ти, разтърсва сетивата ти и променя представата ти за всичко онова, което те заобикаля. Той вече е част от теб, той, човекът, с когото искаш да споделиш света си. Човекът, когото поставяш преди себе си, човекът, за когото си готова да минеш през огън и лед... само за да бъде щастлив. Само за да видиш усмивката му. Човекът, с когото от този момент нататък ще споделяш, ще делиш, човекът, който ще обичаш. Винаги. Изведнъж за теб няма по-ценно от това да отвориш очите си сутрин и да видиш точно него. За теб няма по-прекрасна и мелодична песен от онази, която той харесва. За теб няма по-голяма дълбочина от дълбочината на неговите очи. Той е дошъл в момент, в който най-малко си го очаквала. Но ти вече си сигурна какво да очакваш от тук нататък – той да бъде Последния. Завинаги. И си готова. И не се плашиш от тази идея, а напротив – тя е всяка твоя мисъл. Защото го обичаш. И си готова да се откажеш от всичко – от своя свят, от своя път, от своя сън... ако те не са споделени с неговите крачки до теб, с неговите топли устни, с неговия глас, с неговото “обичам те”. Забравяш за всичко останало, защото от този момент нататък ти вече искаш само едно – вечния захват на ръцете ви. Защото го обичаш. Безкрайно. Наистина силно. И завинаги.