Аз не бях твоята есен
и не бях покрита в златисти листа...
Ала бях твоята песен -
взех назаем от птиче гласа.
Аз не бях твоята зима -
не беше всичко покрай ми във бяло...
Ала бях твоята рима,
муза и строфа. Стихосбирката ти цяла.
Аз не бях твоята пролет -
нямаше наоколо шарени поля...
Ала бях причината за твоя полет -
да се издигнеш към оназ безкрайна синева.
Обаче бях твоето лято -
изгарящо, изпепеляващо, горещо.
В соленото море излято -
там, където беше наща първа среща...
Прекрасно, вече не зная кое ми харесва повече- Вашето стихотворение или това на С. Пенчева!
ОтговорИзтриванеБлагодаря много! За кое стихотворение на С. Пенчева говорите - някакъв аналог ли намирате?
ОтговорИзтриване"Не можах да бъда твоята пролет: друг окърши клоните нацъфтели. Не можах да бъда твоето лято:друг се къпа в реките горещи и бели..."
ОтговорИзтриване