Сънувах огън, дяволи и камъни.
Сънувах и заплахи, и закани.
Огън да гори душата ми,
това крещяха мойте живи рани.
Сънувах хаос, безпорядък, ужас.
На сън крещях, въртях се и бълнувах.
Бедствия сънувах - наводнения и трусове.
Страшен, ужасяващ сън сънувах.
А после стана ден и се събудих,
но не във пот обляна и в сълзи обвита,
а с усмивка. Тогава се почудих
дали са нужни и мечта, и сън,
щом като в реалността усмивката ме чака скрита?
Няма коментари:
Публикуване на коментар