Плик без писмо

Вече няма го нейния смях,

вече няма я онази негова обич.

Вече няма го техния страх,

че някой някак ще ги раздели...

Трепери спомена.

Вече не остана нищо тяхно.

Вече няма нищо общо помежду им.

Стар пощенски плик, покрит със прах,

единствен той шепне за някогашните им

изпълнени с любов слова...

Ала плика, замирисал на самотност -

писмото във него от години го няма.

Носи чувство някак си злокобно,

чуди се къде му е писмото...

Писмото изгорено е отдавна!