онзи, който обожаваш...

той има красиво лице. много красиво лице.

но това лице не те интересува!

защото няма значение. няма значение как изглежда. той. 

той има характер, твърд като нешлифован диамант, труден като изкачването на еверест през зимата. той има мнение – непоклатимо мнение – толкова непоклатимо, че всеки може да му повярва. той има присъствие, защото когато влезе в стаята, сякаш присъства само и единствено той. той е труден. той е опърничав. понякога даже е жесток.

толкова жесток, че те променя изцяло. изкоренява от тебе всичко, което си мислила, че си и те прави антипод на самата теб. пренарежда те – тебе, живота ти, мечтите ти, дъха ти… разхвърля те и те подрежда. съгражда те и те руши. дави те и те спасява. кара те да летиш и да пълзиш.

а ти го молиш за още. и го правиш с любов.

и не заради красивото му лице, и не заради неговата осанка, и не за всичко привидно обичано. а заради това, че ти имаш нужда –

нужда

да му се доказваш. че можеш да шлифоваш диамант, да изкачиш еверест през зимата, да пренаредиш себе си, да се разхвърлиш и подредиш, да бъдеш съграждана и рушена, да се давиш и да се спасяваш, да пълзиш и да летиш, да бъдеш антипод на себе си...

защото ти обичаш да си различна себе си всеки ден. ти можеш да обичаш само различен.

затова не го карай да бъде само мил и нежен, да бъде само своето красиво лице. защото тогава той няма да е той – онзи, когото обожаваш…

именно заради неговите противоречия!

обожаваш...