Тя е момиче.
На двайсет.
И понякога
силно иска да плаче.
Иска пауза
(или поне запетайка),
Когато лентата
почне да влачи.
Тя е момиче,
но правото няма
Да бъде
момиче, защото сега
Не е
достатъчно да бъде Голяма,
Трябва мъж
да е, а не жена.
В мъжкия си
свят това момиче
Съчетава гладене
на мъжки ризи
с мъжки
мечти и мъжки амбиции.
С мъжка сила
(и женски сълзи).
Женското в
нея роптае и спори,
Иска червило,
време, разбиране…
Ала мъжкото
в нея постоянно говори:
It’s a man’s world, иначе отиваш си…
И в женското
тяло събира мъжка походка,
И бори се
мъжки със своята женска съдба
Не чака шофьор,
а кара си лодката.
В този свят
може само с мъжка душа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар