Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





вторник, 7 май 2013 г.

It's a man's world



Тя е момиче. На двайсет.
И понякога силно иска да плаче.
Иска пауза (или поне запетайка),
Когато лентата почне да влачи.

Тя е момиче, но правото няма
Да бъде момиче, защото сега
Не е достатъчно да бъде Голяма,
Трябва мъж да е, а не жена.

В мъжкия си свят това момиче
Съчетава гладене на мъжки ризи
с мъжки мечти и мъжки амбиции.
С мъжка сила (и женски сълзи).

Женското в нея роптае и спори,
Иска червило, време, разбиране…
Ала мъжкото в нея постоянно говори:
It’s a man’s world, иначе отиваш си…

И в женското тяло събира мъжка походка,
И бори се мъжки със своята женска съдба
Не чака шофьор, а кара си лодката.
В този свят може само с мъжка душа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар