За всичките
нощи, в които
Само мисълта
за теб
Ми даваше
сили. За дните,
Изпети със
теб във дует.
За всичките
пъти, когато
Накара ме
теб да прозра.
За преоткритата
в мене – жената.
За
преодоляната с тебе тъга.
За очите,
които ми даде,
Когато бях
сляпа, сама.
За всички
минути откраднати.
За тази
щастлива съдба.
За крилете,
що ти подари ми.
За това,
обич, ти благодаря!
Заклевам се –
с теб ще летиме
В прекрасната
наша съдба.
Няма коментари:
Публикуване на коментар