Ода на силата

Как жестоко, тежко те раних...

Как изобщо ти си издържал?!

Представите, мечтите- всичко ти разбих

без страх, без плач, без жал...

Колко подла аз зад тебе бях.

Колко тежко аз те лъгах.

Колко мръсно, нескопосано живях

и накрая даже с гордост аз си тръгнах.

А ти? Ти вместо да ми отмъстиш,

ти намрази ме, но после пак ти мина.

Ти вместо да ме одушиш и ослепиш,

ти пак с прегръдката до мен се върна...

Ти прости! Прости ми низостта

и продължи до болка мене да обичаш.

Прости лъжата, подлостта и дързостта

и днес ти пак със нежни думи ми се вричаш.

Признах те - по - силен си от мене!

Защо го казвам? Ами, ето, виж:

Аз поддадох се на грях, а ти в това време

беше честен и прости, и пак успя да ме плениш.

И пак си горд. И пак си силен.

И пак до мене с усмивка вървиш.

Благодаря, че позволи, че намери сили

да те обичам, след като успя да ми простиш!