Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





неделя, 21 ноември 2010 г.

Между вчера и завинаги

Търся се там, където те няма и там където няма да те има. Вглеждам се до болка в това Там, вслушвам се до кръв във него. А там те няма и там теб няма да те има -
във вчера.

Защото вчера свърши и започна Завинаги. Кога свърши вчера и започна завинаги? Дали беше днес или беше вчера? Идея нямам, ала знам, че започна нашето
Завинаги.

Ще се обърна насам, но няма да те търся. Ти просто вече си намерен. Ти си в Завинаги, а Завинаги е там, където те има и там, където ще те има.
Завинаги.
Не те търся във вчера. Намирам те в завинаги.

Няма коментари:

Публикуване на коментар