Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





вторник, 7 май 2013 г.

Давам ти



Давам ти любов (със цялата си същност).
Давам ти очи (да гледаме с едни).
Давам ти градина, в която да разпръснеш
Многото цветя на щастливите ни дни.

Давам ти сърце (в тепсия ти го давам).
Давам ти уста (през нея дишай, говори).
Щом обичаш ме, аз давам се тогава!
Само моля те, от самотата ме пази…
Публикувано от в

1 коментар:

  1. Анонимен8 май 2013 г. в 0:15

    Ne te poznavam,no me zaintriguvash strahotno. S cialoto mi semeistvo I vsichkite mi priiateli chetem vsiaka tvoia duma. Pisesh super stihove i nie namirame sebe si v tqh. Prodalzavai I pishi oshte poveche. Poklon,Elena Apostolova

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)