Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





четвъртък, 30 октомври 2008 г.

В такава нощ да си до мен...

В такава нощ да си до мен...
Когато тъмно е навънка всичко
и тъй далеч е следващият ден,
щурците вън си шепнат думи лични,
а аз и ти лежим прегърнати съвсем...

Нашите тела-горещи, а фонът- тъй студен,
усещам твоя дъх- вълнувам се...
Лежим тъй сплетени и знам- сега си с мен!

За теб съм най-красивата във този миг,
не се съмнявам даже...
Усещаш мойта топлина и голота и виждаш моя лик
и искаш нещо да ми кажеш...

Тази нощ копнеж вечен бе за мене.
Тази нощ е всичко, за което съм мечтала.
Тази нощ ни носи чувства, не и бреме.
Тази нощ чувствата и тялото си аз напълно съм отдала...

В такава нощ да си до мен...

Няма коментари:

Публикуване на коментар