Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





петък, 31 октомври 2008 г.

И един прекрасен сън бе любовта...


...И един прекрасен сън...

Бях преди изпълнена със смях,
Бях забравила какво е туй скръбта,
Щастлива бях- обичах те, копнях
...И един прекрасен сън бе любовта...

Но тръгнах си внезапно, мълчешком...
Незнам защо поех сама в нощта?!
Скочих на земята от ниския балкон.
Защо не минах през онази мъничка врата?!

Снегът затрупа моите следи.
Затрупа всичко: и любов, и суета...
От облаци не виждам веч звезди.
...Но един прекрасен сън бе любовта...

Няма коментари:

Публикуване на коментар