Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





четвъртък, 30 октомври 2008 г.

Черно

Студено е!
Стаята обвита е в цигарен дим.
И тъмно е!
Тя обвита цяла е в сълзи.
И тихо е!
Тишината я пронизва тъй дълбоко.
И нощ е!
Тя не иска тази нощ да свършва.
Ридание!
Страх я е да се изправи пред деня.
Плач!
Страх обвива нея цялата.
Мъка!
От любов жестоко е измъчена.
Болка!
Тъй боли от изневярата...
Предадена!
Тя се чувства тъй забравена...
Самота!
По-самотна е от всякога.
Ъгъла,
във който тя стои е празен като нея.
Пулсът й
и той си тръгна като всичко вече.
Кръв
започва да тече на тънка струя.
Нож
пада на земята, близо до цигарата.
Тишината
става още по-пронизваща.
Минути изминават като цяла вечност.
Тялото й
се свлича бавно на земята.
Живота
момичето само отне си.
Любовта
отрови на живота смисъла.
Край!
Красивото момиче реши да си отиде...

Край

Няма коментари:

Публикуване на коментар