Но идва ден...

Но идва ден и близките неща ти стават страшно чужди...
Любимата ръка със времето забравяш...
Онези устни в миналото без да се усетиш ти оставяш...
И ще мине време- и нея ще забравиш...

Но идва ден и сладките неща започват да горчат...
Шоколадът вече не е същия, защото не е примесен със вкуса на нейните устни... забравяш шоколада...
И ще мине време- и нея ще забравиш...

Но идва ден и красивите неща вече стават грозни...
Не харесваш вече сухите цветя, нали? Те са си неин патент... И забравяш сухите цветя...
Но ще мине време- и нея ще забравиш...

Но идва ден и спомените вече стават страшно близки...
И ден след ден се сещаш за любимата ръка, за шоколада, за сухите цветя... и за златните коси на твойта Пепеляшка, и за пердетата във спалнята и за маслините, и за парфюма и за вестника...и за всичко преживяно с нея...

Но идва ден и близките неща започват да ти липсват...
Но идва ден и устните ти искат сладките неща...
Но идва ден и красивите неща са пред очите ти..навсякъде...
само не и златните коси на твойта Пепеляшка...