Перфектна

Тя накъдри дългите коси.
Гримира изкусителните си очи.
Сложи малко руж на бузите,
Но пък много гланц на устните.

Облече малка черна рокля,
Обу си токчета високи,
Парфюм си пръсна по врата.
Напълни чантичка с неща-

Сложи вътре дъвки, телефон,
Мокри кърпички, един бонбон.
Тлъста пачка блъсна вътре
И кутия със цигари тънки.

С бърза стъпка излезе през вратата
И грациозно шмугна се в колата-
Лъскава и черна лимузина,
Паркирала пред нейната градина.

Пропътува два-три километра,
Говорейки по телефона с някаква си Петра.
Стигна до уиски бар- тузарски,
Двама манекени я посрещнаха по царски.

Влизайки във бара, тя огледа всеки,
А в гърба й се забиха клюки преки.
Веднага всички си зашушкаха
Тя си знаеше,че за нея си говореха...

Всички й завиждаха- тя бе толкова красива,
И умна, и богата- много щастлива!
Две перфектни дъщери, които я обичаха
Бяха много умни-на нея си приличаха.

Учеха солфеж и френски,
Добре познаваха маниери женски.
И руси бяха-също като нея,
Също като нея те приличаха на феи.

Тя бе толкова неотразима...
Когато я видях...срази ме...
Чак почудих се къде е грешката-
Перфектна от дъщерята до дрешката...

Има ли нещо толкова изваяно,
Като нея- за нищо не разкраяно?
Наистина ли тя е толкова перфектна?
Бива ли да бъде толкова ефектна?

Наистина..има и такива хора
Работили са не за себе си, а за отбора
И дали всичко, що са имали
И затова във тоя свят са оцелели...

Красива- грижи се за външния си вид!
Умна-учила за всичко-от жаба, та до кит!
Децата-възпитавала отлично.
Към детайли се отнасяла критично.

И ето днес- най-успялата жена,
Вози се с възможно най-скъпата кола
А ние си седим и й завиждаме
И да я достигнем ни мързи да се опитаме...