Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





събота, 14 ноември 2009 г.

Еднакво двулични


Знаеш го така прекрасно, както аз.
Знаеш що е ти да си двуличен.
На една жена да даваш ден, на друга – час.
И аз двулична съм. Не си единствен.

Душата ми – екстракт от чужда песен.
Сърцето ми – със мирис на корал.
А твоята – от петната смешни
На две жени и малко черна кал.

Двулични сме. Ех, защо сме тъй двулични?
На "полу" сме все и тъй е от години.
Много сме еднакви даже, не че сме различни
Но знаем кои се привличат като магнитени половини -

Противоположностите, а ние сме еднакви...
Вече четири години...

4 коментара:

  1. Двулични сме. Ех, защо сме тъй двулични?
    На "полу" сме все и тъй е от години.
    Много сме еднакви даже, не че сме различни
    Но знаем кои се привличат като магнитени половини -

    противоположностите! А ние сме еднакви...
    Вече четири години...

    Това стихотворение също много ми хареса, но не мога да се въздържа да го пипна малко, надявам се да не се сърдиш! Горе е моята версия на последния куплет. Ако искаш я вземи под внимание, ако искаш недей. Само идейка! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за тежката дума на професионалиста!
    И се радвам, че ти харесва, Ени!
    :)

    ОтговорИзтриване
  3. Миме, а аз много се радвам, че пишеш! Благодаря, че си взела мнението ми под внимание, за мен е чест :)

    ОтговорИзтриване
  4. Tova mi haresva strashno mnogo , nqma kakvo drugo da kaja! Lubomira GLavcheva

    ОтговорИзтриване