Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 16 ноември 2009 г.

От обич (едностранна)


За тебе мога да събера слънцето и луната в едно цяло.
За тебе мога да преброя песъчинките по брега.
За тебе мога да се спъвам и да падам, после пак да ставам и да продължа.
За тебе мога да вярвам, че черното е бяло, а розовото – синьо.
За тебе мога да пречупя дъгата на две и да я събера в сърце.
За тебе мога да сваля звезда и да гравирам наша снимка.
За тебе мога да извървя Земята седем пъти, защото е любимото ти число.
За тебе мога да се отрека от ценности, живот, религия...
За тебе мога да оцветя и облаците в розово и да ти ги направя легло.
За тебе мога да спра да дишам, ако поискаш повече дъх за себе си.
За тебе мога да дам и очите си (заедно с очилата ти ги давам)
Сигурно съм цинична. И цинизма си ти давам.
За тебе давам всичко, за тебе мога всичко...
...А ти можеш ли поне да ми се обадиш тази вечер?

Няма коментари:

Публикуване на коментар