Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





събота, 14 ноември 2009 г.

Кинолента в бордо


Времето забързано спъва се за миг и спира,
Поръчали сме го. Заради момента.
Многострастен стон от гърдите й извира
и всичко става на забавен кадър. Като кинолента.

Някой да снима. Красиво е много.
Една изкусна, страстна, нощна изневяра.
Бягство от денонощието мъчно, строго.
Времето спря. Че е още спряло тя вярва.

Изневярата е за душата й единствена храна.
Тя обича чаршафите и това запотено стъкло.
Но ето – стенание и малка капчица - сълза
Оцветява времето в безпомощно бордо.

2 коментара:

  1. Това ми хареса! Можеш да промениш "че е още спряло тя вярва" на "че още спряло е тя вярва", мисля, че ще стане още по-мелодично. Мое мнение, не те обвързвам с него ;) Иначе е много добро, развиваш се!

    ОтговорИзтриване
  2. Много благодаря, обичам твоите идеи! Ще я взема в предвид... :)

    ОтговорИзтриване