Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





вторник, 2 декември 2008 г.

Момента, в който се влюбих



Помниш ли тюркоазеното синьо море?
Помниш ли нощта, в която любеше ме?
Помниш ли стаята, миришеща на вишни?
Помниш ли сънищата си предишни?

Помниш ли на онази нощ вълните?
А клоните на палмите, от вятъра превити?
А камъните по брега- уморени и заспали?
А храстчето- красивото- с розите бяли?

Помниш ли, че искаше там да си роден?
После ме попита кога е рожденият ми ден...
Помниш ли- загонихме се, ти ме изпревари?
Е, точно тогава любовта ми ти запали!

Няма коментари:

Публикуване на коментар