Сред бурени да бъдеш цвете...

Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете.
Жестоко е да си единствен по рода си,
Но е единствения начин да си част от екшън,
Да си част от историята- не толкоз къса.

Жестоко е да си диктатор, който всеки слуша,
Отговорен повече от всеки друг за всеки.
И във моменти на изобилие или на суша,
Решенията да ги взимаш ти- уж леки.

Жестоко е да бъдеш най-добрия по рода си,
Защото винаги от тебе се очаква много:
Да строяваш хората в редички къси
И да ги комадваш- педантично, строго..

Но пък е хубаво, защото ти се отличаваш,
Защото ти си най-добрия и единствен.
Защото сред тълпата ти се отличаваш.
Защото си жесток, красив, убийствен...