Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





четвъртък, 18 декември 2008 г.

Сайт за запознанства


Във сайт за запознанства те видях,

но да ти драсна коментарче не успях.

Просто още нямах регистрация,

пък и интернета спря, от тъпата локация.


След известно време, ходейки по улицата,

съвсем случайно видях ти физиономията.

Видя ми се познат. Не помнех от къде.

От сайт за запознанства? Как пък не!


А, да, ти си. Искам да се запознаем.

Вечерта във дискотеката с теб да поиграем.

Но не събрах смелост да дойда и да кажа:

"Приятно ми е!"..Седях встрани като прокажена.


Качих се в колата ми и я включих на контакт,

пуснах музиката, тръгнах с нея в такт.

И тогава "Бум!", в колата нещо се удари.

Слезнах, бях готова за шамари...


И когато гледам, в твоята кола съм се била залепила.

От много зяпане, като хората не съм потеглила.

Ето, стана запознанство по неволя,

макар, че на неопитна шофьорка заех ролята.


Но днес колите ни добре са- фарове и брони, всичко.

Запознанство в катастрофата, по неволя, твърде лично.

В сайта вече няма те, профила изтри си.

Но с мен си вече, във живота ми, нали си?

1 коментар:

  1. И ето Мимето пак вкара дузпа - мн ми харесва, че пишеш много земно!!!

    ОтговорИзтриване