Хайде, приятелю, да поговорим!
Какво пък толкоз ти тежи?
Къде са мислите ти? Що да сторим,
че да ти помогнем мъничко дори?
А, ранила те е любовта? Разбирам!
Кървиш- изгубваш сили, знам...
Като при мен- сълзи събирам...
Безспорно, тежко е да бъдеш сам!
Но пробвай- намери утеха в нещо-
вино, книга, песен или път...
Погледни живота смело, някакси по-вещо.
Заключи тъгата в най-дълбокия си кът.
Като феникс започни отново,
своя свят да построиш.
В този няма нищо наготово-
все търпиш, тушиш, твориш...
Това е много истинско това е моя живот!
ОтговорИзтриване