Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





сряда, 3 декември 2008 г.

Fenix


Хайде, приятелю, да поговорим!

Какво пък толкоз ти тежи?

Къде са мислите ти? Що да сторим,

че да ти помогнем мъничко дори?

А, ранила те е любовта? Разбирам!

Кървиш- изгубваш сили, знам...

Като при мен- сълзи събирам...

Безспорно, тежко е да бъдеш сам!

Но пробвай- намери утеха в нещо-

вино, книга, песен или път...

Погледни живота смело, някакси по-вещо.

Заключи тъгата в най-дълбокия си кът.

Като феникс започни отново,

своя свят да построиш.

В този няма нищо наготово-

все търпиш, тушиш, твориш...



1 коментар: