Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





сряда, 3 декември 2008 г.

Екзестенциално


Синьото в морето.
Червеното на мака.
Лазурът на небето.
Черното в нощта.
Ситен, летен дъжд.
Усмихнато хлапе.
Безгрижен детски смях.
Влюбен поглед.
Сподавена въздишка.
Красива, кратка дума.
Въпрос без отговор.
Кратка глътка сок.
Сърце, уголемено с
чувства, напиращи навън.
Пребоядисани стени.
Миризма на книга.
Писалка без писец.
И поглед, неносещ думи.
Диря от пресъхнали сълзи.
Прозорец без стъкло.
Сплетени ръце.
Топъл, летен вятър.
Аз и ти.
Любов.
Светът около нас-
това е...










Няма коментари:

Публикуване на коментар