Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





неделя, 14 юни 2009 г.

Само слънчогледа не достигам...


Колко песни аз изпях -
за въздуха, водата и цветята.
Наред ги всичките цветя възпях,
наред цветята по полята.

Започнах първо с розата.
Пленява ме това, че е бодлива.
После пеех аз за карамфила,
песента ми стана тъй красива...

Минах и нататък после,
всичките цветя възпяла.
Само едно не достигнах още -
за песента на слънчогледа не съм достатъчно пораснала...

1 коментар:

  1. Понеже съм специалиста по слънчогледите на този свят, ще ти кажа нещо много важно:
    КараМфил се пише с М! Нама две мнения по този въпрос! Даже познавам и един магистрат с такова име. Добре, че не са го кръстили Слънчоглед - щяха да му викат на галено Слънце, а това е вече прекалено за един мъж!!!

    ОтговорИзтриване