Не е нормално сега, през януари,
Направо си е доста нелогично,
Лъчите на слънцето да парят,
Сякаш ни говорят... елегично.
Не е нормален този спомен
Щом преследва ме през всеки ден.
Не намира място и кръжи бездомен
В безкрайния си път... между теб и мен.
Не е нормален и животът –
Просто изморява ни от бягане.
Вече искам само една нота,
За цяла песен нямам сили, не...
Не е нормална даже тая нишка,
Уж само част от покривка къса,
А провокира в мен въздишка.
И ти не си нормален! Да си лягаме, късно е...
Ето един Истински Готин финал! Браво!
ОтговорИзтриване