Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





сряда, 17 юни 2009 г.

Мирис на екстаз


Косите разпилени, тъмна кожа,
бяла ленена риза на гърба.
Пронизващ поглед... искам да ме гледа още.
Да, наистина искам да опитам това...

Ръце за грях докосват бавно,
а този дрезгав глас не спира да шепти.
Признавам - да, аз съм жадна
за капчица от този мъж дори...

Продължавам да го гледам, той омайва
и изведнъж изпадам във екстаз.
Готова съм на живота си да сложа края,
само този мъж да имам... само час...

Няма коментари:

Публикуване на коментар