Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





неделя, 21 юни 2009 г.

Чуждото легло


В обятията на чуждото легло
През вечер се мята младото й тяло.
Не може да намери своето, защо?
Защото живота я наказа с криво огледало.

Криво огледало е за нея този град
На неориентирани и безразлични хора
.
Всеки й е в него непознат.
И само в чуждото легло намира си отмора.

И търси да открие две очи,
Които знае, някъде я чакат.
Но не намира, а това така боли.
Намира само чуждото легло във мрака...

1 коментар: