Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Ако някога...

Ако не вярваш в това... то за мене е пагубно!

"Ако някога ти е студено... Нека ти дам моята топлина!
Ако някога си болен... Нека ти дам моето здраве!
Ако някога потъваш... Нека аз да се удавя!
Ако някога си жаден... Нека аз да умра от жажда!
Ако някога паднеш... Нека раната да е на моето коляно!
Ако някога онемееш... Нека ти дам моя глас!
Ако някога загубиш ума си... Нека ти дам моя ум!
Ако някога спреш да мечтаеш... Нека ти дам най-милите си мечти!
Ако някога умираш... Нека аз да умра вместо теб!

Защото без теб на мен винаги ми е студено.
Защото без теб аз винаги съм болна.
Защото без теб аз винаги потъвам.
Защото без теб аз винаги умирам от жажда.
Защото без теб не коляното, а сърцето ми е с рана.
Защото без теб аз не виждам смисъл в гласа си.
Защото без теб мене ум и разум не ми трябват.
Защото без теб всичките мечти са погубени.
Защото без теб... аз съм фактически мъртва."

Ако не вярваш в това... готова съм да умра, че да ти го докажа!

1 коментар: