Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 7 февруари 2011 г.

Какво си ти?



На Георги

Нито в песен, нито в стих или картина
(те всичките безумно ме ограничават)
мога да опиша... колко много те обичам,
че живеца си за тебе ако трябва давам.

Опитвам се да те опиша с думи,
но за тебе просто думите не стигат.
Опитвам се да те изсвиря, ала струните
не могат тебе да достигнат.

Опитвам се да те изпея в песен,
но не стигат горните октави.
И листа за рисунка тесен е -
не събира твоите любов и нрави.

Имам чувството, че думите са кръпки.
Какво си ти за мен не мога да изкажа!
Затова не слушай думи, ами гледай стъпките
(към прага на живота ти закрачих)...


1 коментар: