Аз знам - за мен е отредено слънце.
И трибуна за любов си имам.
Обичана съм и обичаща.
А някой някъде проклина ме...
Аз знам - животът е прекрасен!
Радвам се на всички стойностни неща.
Вярвам - хората не са опасни.
Опасен е човек с недоизказана тъга!
И боли когато няма на кого
тъжния човек просто да се изтъжи.
Компенсацията - слага ми на мен клеймо,
че щастието съм му взела. И че го боли.
Аз не искам щастието да му взимам,
нека просто да го споделим!
Боже, така за кратко ще сме живи -
там долу... пак ли трябва да делим?
Нали сме тука на земята
оставени с определена цел?
Човек на човек не целува ръката,
а незнайно защо... я цапа със кал.
Помисли, човече (забрави тъгата),
аз не съм нарушила твоето щастие!
Недей с лошо! Изхвърли ругатнята -
замени я с усмивка. Да се харесаме...
Само помисли - ако всички се обичаме,
знаеш ли колко ще бъде красиво?
Човече, на земята оставени сме
не за да сме лоши. А щастливи!
Аз твърдя, че мога да прощавам!
Макар и прошка да не сте ми искали...
Все пак - от все сърце на вас я давам!
Да опитаме сега да се обичаме!
Няма коментари:
Публикуване на коментар