Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





събота, 5 февруари 2011 г.

(Не)пълни права


Имам пълно право тебе да обичам.
И любимата ти песен я разбирам.
Позволявам си и през ключалката да те надничам,
но не е нужно - тя вратата ти за мен прозира.

Имам пълно право да те будя сутрин.
И да съм последната, прошепнала ти 'лека нощ'.
Аз съм твойто вчера, а и твойто утре,
ала наложено ми е табуто над въпросите.

Ще излъжа, казвайки, че те познавам.
Имам право през очите ти да виждам.
Но нямам право въпроси да задавам.
Къде си и със кой си... аз нямам правото да питам!

Няма коментари:

Публикуване на коментар