Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





неделя, 6 февруари 2011 г.

Игра на неспособен


Играй си с мен - вържи ме
с примка или с ласо (със каквото щеш).
Загуби ме. После намери ме,
но търси ме - не разчитай на късмет.

Играй си с мен - наказвай!
Накажи ме права до стената.
Луд си ако ме оставиш
с право да стоя на двата крака.

Играй си с мен и викай.
Хайде, давай, ти командваш!
Играй! И викай! И обиждай!
Та завинаги дано се усмириш!

Играй, бесней, амиго!
Прави каквото мозъка роди!
Изкарай си беса, че него
така и не успя да замениш...

Играй, излей си всичко!
Позволявам да съм ти мишената.
Това обаче не променя нищо -
ти оставаш Неспособния, а аз - Лишената.

Няма коментари:

Публикуване на коментар