В обятията на чуждото легло
През вечер се мята младото й тяло.
Не може да намери своето, защо?
Защото живота я наказа с криво огледало.
На неориентирани и безразлични хора.
Всеки й е в него непознат.
И само в чуждото легло намира си отмора.
И търси да открие две очи,
Които знае, някъде я чакат.
Но не намира, а това така боли.
Намира само чуждото легло във мрака...
Еее, много ми хареса това стихо, Миме! Браво!
ОтговорИзтриване