Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





сряда, 17 юни 2009 г.

Птичето от рамото ми


Птичето на рамото ми кацна.
Виждам го, на ухото ми шепти.
От дни наред ми пее песен тъй прекрасна.
В песента си пее: "Тръгвай с мене ти..."

Птичето от рамото ми няма да изгониш.
Практически няма да ти позволя.
И ти си птиче, да, гълъбче мое,
но сега минавам на орел, нали съдба?
Публикувано от в

1 коментар:

  1. Мама13 юли 2009 г. в 23:49

    Нали птичето каца само веднъж на рамото?! Иначе финала е оригинален. Имам малко резерви, но като цяло е добре.

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)