Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





вторник, 11 август 2009 г.

Добър вечер, любов!


На съпрузите на кариеристките

Добър вечер, любов! Аз се върнах.
Ехо, ама ти май си заспал.
Ами то вънка вече е съмнало.
Добро утро тогава. Хайде, ставай!

Съжалявам, любов, имах работа.
Не знаех, че пак така закъснявам.
А ти ми отвръщаш: “Миличка,
С тази работа, много съжалявам

Но ми се иска понякога да се виждаме,
Добър вечер да казваш дори,
Заедно, прегърнати да заспиваме.
Не искам кой знае колко, нали?”

Е да, любов, прав си за себе си.
Ревнуваш от моя обществен живот.
Но любов, ти такава обикнал си –
Жена, която с работа посреща деня нов.

И любов, ти сам мене избрал си си.
Съжалявам, че няма за мен Добър вечер.
Но, ако обичаш мен, примиряваш се...
“Доброто утро” всъщност пак е нещо...

Няма коментари:

Публикуване на коментар