Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





сряда, 26 август 2009 г.

Ресто


Всичко ти платих до последното пени -
Целувките и чувствата, и милите ти думи,
Прегръдките платих ти, усмивките големи.
Оргазмите платих си, годините ни луди...

Поръчваше сълзи, усмивки, стонове,
Поръчваше щастливи мигове, минути.
Поръчваше корени и върхове, и стволове,
А аз след тебе плащах сметките раздути.

Платих ти, вече няма да съм длъжна,
Вече дишането нощем ми е лесно.
А стиховете, писaни за тебе – весели и тъжни –
Върни ми ги, само те са мойто ресто...

Няма коментари:

Публикуване на коментар