Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





четвъртък, 27 август 2009 г.

Когато не губим надежда


Нормално е – всички виждаме злото.
Искаме, не искаме, то е тук, все наоколо
Лошото е, че губим вярата в доброто,
Винаги виждаме грозното, лошото...

Нормално е – ако си беден, не богат,
Ако имаш болести в живота вкоренени,
Ако си глух или ако си сляп
И виждаш много хора... откачени...

Но загледал ли си слънцето наскоро?
А усмивката на мъничко дете?
Голямо семейство през прозореца отворен?
Или човек, взел добро решение?

Факт е, че около нас витае злото,
Но ако човек около себе си поглежда,
Ще види – винаги побеждава доброто
Когато не губим надежда!

Няма коментари:

Публикуване на коментар