Не си отивай!

Изпуснем ли захвата на ръцете си веднъж,
Този бързащ, бурен свят мен и теб ще раздели.
Не се залъгвай! Няма тъй просто изведнъж
Съдбата да ни срещне пак. Знаеш го, нали?

Не си отивай! Чуваш ли?! Остани сега и тук.
Не ме оставяй сама със чашата и вечерта.
Отидеш ли си, няма да намеря друг.
Не, не отговаряй простичко “Съдба”!

Съдбата си чертаем ние с тебе само.
И изпуснем ли захвата на ръцете си веднъж,
Нивга няма да намерим такова подходящо рамо,
На което да плачем. Щастието не, не идва изведнъж.