На Елисавета Багряна
Една жена подари ми музата.
Жената даже мене не познава.
Преди много години последен дъх е изпуснала,
Но душата й в хора като мен остава...
Една жена – все непокорна, немирна,
Властна, свободна, променлива.
Една жена – сама, скитаща, дива.
Кукувица. Тя нощ ли е? Ден ли е?
Една жена с името Елисавета,
Никога мен непознавала,
Подари ми музата вовеки.
Наистина след себе нещо оставила...
Жената даже мене не познава.
Преди много години последен дъх е изпуснала,
Но душата й в хора като мен остава...
Една жена – все непокорна, немирна,
Властна, свободна, променлива.
Една жена – сама, скитаща, дива.
Кукувица. Тя нощ ли е? Ден ли е?
Една жена с името Елисавета,
Никога мен непознавала,
Подари ми музата вовеки.
Наистина след себе нещо оставила...
Няма коментари:
Публикуване на коментар