Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





вторник, 11 август 2009 г.

До утре ще ми мине


Само днеска не питай какво ми е.
Точно на тебе не мога да кажа...
За какво да обяснявам, за какво ми е?!
Днеска не за тебе, а за друг човек плача...

Само днеска не питай какво ми е.
Бъди спокоен – до утре ще ми мине.
Остави ме сама. Днеска защо си ми?!
Ела след като него забравя, ела като мине...

Няма коментари:

Публикуване на коментар