Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





вторник, 25 август 2009 г.

Родена съм да те обичам


Толкова те търсих, че всичко заприлича на теб.
Толкова те мислих, че на тебе кръстих всяка своя вещ.
Толкова съм твоя, че на сърцето мое татуиран си.
Толкова те дирех. И ето – вече ти издирен си.

Толкова те обичам, че любовта не мога да измеря.
И сега разбирам – родена бях да те намеря.
Искам да го знаеш, затова във този стих изричам:
Любими мой, родена съм да те обичам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар