Говорим с недомлъвки - предсказания.
А безсилието става част от мен.
Сънят ми бяга. Изтезава ме.
Гледам те със поглед угасен.
После спирам да те гледам. И като че ли
в ехото ти губи се гласа.
Хванах те. Ти плачеше, нали?
През твойте очи излезна моята тъга...
Опитвам се да те разбирам. Не успявам.
Опитваш се и ти. Но надали!
Още те обичам и не те забравям.
От това ли те боли? Ти плачеше, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар