Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





петък, 31 юли 2009 г.

Не ме е страх, а ме е страх...


Не ме е страх от самотата.
Не ме е страх да те загубя.
Страх ме е от мен самата.
Знам, че мога аз сама да се погубя.

Не ме е страх от някакво мъчение.
Не ме е страх от това да боли.
Страх ме е от моите творения,
В които името си не намери ти...

Не ме е страх от прегрешения.
Страх не ме е и от разочарование.
Но ме е страх от утешения.
И ме е страх от себеотрицание.

Няма коментари:

Публикуване на коментар