Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





четвъртък, 22 юли 2010 г.

Защо да признавам за нас


Защо да признавам за нас като зная
Колко хора истински ще ни завидят?
Ще искат да ни видят края,
А не щастието. Нали ме разбираш?

Това е само наша работа
И няма с никой нея да споделям
Споделя ли, идват драмите
Не искам с теб заради тях да се разделям.

Не щастието, нали разбираш,
Те искат да ни видят края.
Всички хора искрено ще ни завидят.
Защо да признавам това аз незная...

Няма коментари:

Публикуване на коментар